Богдан – селото от разказа на Вазов „На лов в Дерелий“

Богдан е планинско село в западната половина на община Карлово, в долината на един от притоците на Стряма, слизащ от Средна гора. Името е в чест на Богдан войвода. Заради географията си селото е много по-дълго, отколкото широко – над 3 км по долината, а на места само 15 къщи напряко.

Дерелий – от Вазов до днес

Старото турско име на селото е Дерели (Дерелий) – известно от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През османското владичество турското население живее около реката, а българската махала е по-високо, по склоновете на Средна гора. От нея днес са останали старата църква и развалините на земеделското училище.

Измирлиевата кула

До 1969 г. е запазена кулата жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век, наричана от богданци „Бинъта“. При кърджалийските размирици в нея се крият и беят, и местните българи и турци. През 1876 г. в кулата е събрано българското население, за да бъде избито от Тосун бей – разрушителя на Клисура. Българите обаче успяват да изпратят вест чрез съселянин турчин до мютесарифа в Карлово. Той заплашва Тосун бей със съд и хората са пуснати по домовете си. След Съединението турското население се изселва и продава имотите си на дерелийци.

Най-древното селище

Северно от Богдан е регистрирано селище от ранната бронзова епоха (първата половина на III хил. пр. Хр.) с поне две нива на обитаване, пещи, огнища и ями. Керамиката е от културата Юнаците.

Али Рефик

От Богдан е Али Рефик – единственият турчин опълченец, участвал в боевете на връх Шипка. След Освобождението получава поборническа пенсия. Паметна плоча в негова чест има в парка в центъра на селото.