Калофер – родният град на Христо Ботев под връх Ботев

Калофер е град в община Карлово, разположен в подножието на южните склонове на Стара планина, под самия връх Ботев. В него живеят около 2475 души (2025 г.). Калофер е родният град на Христо Ботев и едно от най-самобитните селища в България – с богата възрожденска история, манастири, занаяти и обичаи, които се пазят и днес.

Къде се намира

Калофер е на около 603–666 м надморска височина, на 17 км от Карлово, 22 км от Сопот, 66 км от Пловдив и 159 км от София. През центъра на града тече река Тунджа, която извира в Калоферската планина. Градът е на Подбалканския път и има жп гара по линията София – Карлово – Бургас.

История

Според легендата Калофер е основан през 1533 г. от дружина хайдути, водени от Калифер войвода, която нападала турските кервани в планината. Султанът разрешил на хайдутите да се заселят тук при условие, че спрат нападенията. Привилегиите, които градът получава от самото начало, помагат той да запази изцяло българския си характер.

През следващите векове Калофер се превръща във важен културен и търговски център. Опожаряван е от кърджалии през 1799 и 1804 г., но бързо се възстановява. В средата на XIX век е толкова заможен, че го наричат „Алтън Калофер“ (Златен Калофер) – жителите му произвеждат шаяк, а много калоферци работят като абаджии в Цариград. По свидетелство на американски мисионери, посетили града през 1861 г., той има около 7500 жители. През 1877 г. Калофер отново е опожарен и много жители загиват.

Забележителности

• Национален музей „Христо Ботев“ – родната къща на поета; част от Стоте национални туристически обекта. Повече: Музеят „Христо Ботев“ в Калофер.
• Музей на просветното дело – в Даскал Ботевото училище, едно от първите училища в България, основано от бащата на поета Ботьо Петков.
• Калоферската къща на историята – етнографски и културен център.
• Калоферски мъжки манастир „Рождество Богородично“ (действа от 1640 г.) и девически манастир (от 1700 г.), в който получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова.
• Площад „Христо Ботев“ с паметника на поета.
• Екопътека „Бялата река“ – 1,83 км, около час разходка, с осем дървени моста над буйната река.

Природа

Около Калофер са ливадите на Чафадарица, пропастите на Джендема, Купена, долините на Тунджа и Бяла река с водопади. Градът е входна врата към Национален парк „Централен Балкан“ – оттук тръгват маршрутите към хижа „Рай“, Райското пръскало (най-високият водопад на Балканите) и връх Ботев. Вижте: Райското пръскало – маршрут и Изкачване на връх Ботев.

Занаяти и поминък

В Калофер са запазени традиционните занаяти – плетене на прочутата калоферска дантела, тъкане на черги и китеници, медникарство, бъчварство, гравиране на ножове. Много жители отглеждат маслодайна роза. Югоизточно от града се намира заводът за уплътнения на „СКФ Берингс България“.

Празници и обичаи

• 6 януари, Йордановден – хвърляне на кръста в Тунджа и мъжко хоро в ледената вода. Повече: Мъжкото хоро в Тунджа.
• Заговезни – кукерски представления.
• Май – юни – розобер и посрещане на Празника на розата.
• 2 юни – Ден на Ботев.
• 15 август – Празник на калоферската дантела (от 1999 г.).

Известни калоферци

Освен Христо Ботев, в Калофер са родени екзарх Йосиф I Български, митрополитите Виктор Нишки и Константин Врачански, първата българска поетеса Елена Мутева, математикът Атанас Тинтеров, писателят Никола Начов, генералите Атила Зафиров, Иван Табаков и Кирил Ботев, както и търговците Тъпчилещови и Георги Золотович.