Кърнаре – вратата към Троянския проход и Беклемето

Кърнаре е село в подножието на Стара планина, в северозападната част на Карловската котловина. Тук, на 562 м надморска височина, слиза южният край на Троянския проход – най-високия проход в Стара планина. Селото е и ключов кръстопът: тук пътят от Троян се среща с Подбалканския път I-6.

Троянският проход (Беклемето)

Проходът е дълъг 40,8 км. Започва от село Балканец (Троянско), изкачва се до седловината Беклемето на 1525,5 м и след още 22,7 км, с много завои по южния скалист склон, слиза в Кърнаре. Това е последният участък на път II-35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре. През зимата проходът често се затваря заради снега. Повече за паметника на седловината: Беклемето и „Арка на свободата“.

Римският път

На места в района са запазени фрагменти от античния път Ескус – Филипопол, наричан през VI век „Пътека на Траян“. Той свързва Дунав с Тракия. Пътят е минавал през няколко тракийски селища и крепости и е слизал в района на днешното Христо Даново.

История

Името е от турски произход и според едно тълкуване означава „полето“. Историкът Петър Мутафчиев в „Стари градища и друмове“ го свързва с най-ранните български жители, „кърдисани“ (изклани) при завладяването на прохода през XIV век. До Освобождението селото е турско. След Съединението през 1885 г. се заселват българи, най-вече от Троянско.

Църквата от най-тежките години

В годините 1947–1955, в разгара на комунистическата диктатура, Кърнаре е единственото село в България, построило църква – храма „Св. великомъченик Георги Победоносец“.

Транспорт

В селото има жп спирка на линията София – Карлово.