Климент – селото с минералния извор и първото българско био розово масло

Климент е планинско село на северния склон на Средна гора, с изглед към Стремската долина. Наречено е в чест на св. Климент Охридски. Привлича с минералния си извор, с язовирите за риболов и с екопътеките в планината.

Името

До 1934 г. селото се е наричало Окчулар – от турски „окчу“, майстор на лъкове, т.е. „лъчници“. Побългареният вариант Овчеларе е по-известен. От 1934 до 1960 г. селото носи името Свети Климент, а от януари 1966 г. – просто Климент.

Минералният извор

В покрайнините на селото естествено извира минерален извор с температура около 37 °C. Разкопки около него показват, че районът е бил населен още около 6000 г. пр. Хр. Находки от този период са изложени в Историческия музей в Карлово. Местна легенда от османско време разказва, че ага запушил извора с чували вълна, след като дъщеря му се удавила в него. Изворът обаче продължава да блика и днес.

Екопътеки и язовири

От селото тръгват няколко екопътеки. Основният маршрут минава покрай големия язовир над Климент и продължава към местността Тарафови ниви или към хижа „Седемте партизани“. Язовирите в землището са предпочитани за спортен риболов и почивка.

Рози и поминък

В Климент е развито отглеждането на маслодайна роза и производството на розово масло. Тук е произведено първото българско биологично розово масло. Отглеждат се и зеленчуци, предимно домати и пипер, има малки животновъдни ферми. Много жители работят в Карлово и Сопот, където учат и децата им – селското училище е закрито през 90-те години. Към 2025 г. селото е с положителен естествен прираст.