Село Васил Левски – тракийският град и водопадите на река Неволя

Село Васил Левски е разположено в североизточния край на Карловското поле, в самото подножие на Калоферския дял на Стара планина, между Карлово и Калофер. Старото му име е Митиризово. Днес селото е известно с археологическите си находки и с красивата река Неволя.

Природа: река Неволя и Мечешкият бент

Северно от селото има планинска теснина, от която изтича буйната река Неволя, ляв приток на Стряма. Тук тя скача от живописен водопад и минава през поредица естествени каменни корита. Едно от тях е с внушителни размери и е наречено „Мечешкият бент“. Най-северните къщи са на около 500 м надморска височина, а най-южните – на около 400 м. В планинската част растат дъб, леска и дрян, а по-нагоре – букови и смесени гори.

Тракийският град

През 1993 г. край селото е открит древен тракийски град, възникнал в края на VI век пр. Хр. Смята се за един от най-старите известни градове на траките. Системните археологически разкопки започват през 2005 г. и разкриват укрепления и жилищни квартали.

На около 2,5 км североизточно от селото, в местността „Папратлива“, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.

История на селото

През Второто българско царство селото е било по-на север, в подножието на „Калето“. Изглежда е оказало съпротива на османците и е разрушено, а жителите се пръснали в малки махали. През 1576 г. е записано като „Мюдерислю“, а по-късно като „Метериз“ (окоп). Вероятно името идва от преградната крепостна стена с окоп, открита от археолозите. В края на XVIII век селото се установява на сегашното си място. Векове наред жителите му и тези на Карлово спорят за границите на землищата си – спор, разглеждан от султански фермани, а после и от властите в Източна Румелия и Княжество България.

Култура

Културният живот е около читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1906“. Селото е на главния път между Карлово и Калофер и е удобна база за разходки в Калоферската планина.